Европа се нуждае от ново споразумение за защита на данните

Събирането на данни следва да бъде целенасочено и да се ограничава до това, което е пропорционално на поставените цели, смята Вивиан Рединг

Събирането на данни следва да бъде целенасочено и да се ограничава до това, което е пропорционално на поставените цели, смята Вивиан Рединг

Европейският съюз трябва да приеме ново споразумение за защита на данните, призова заместник-председателят на Европейската комисия Вивиан Рединг на среща в Центъра за европейски политически проучвания (CEPS).

„Трябва да се заемем сериозно с въпроса за защитата на данните. Европейският парламент разбра проблема и през октомври неговата комисия LIBE гласува за надежден регламент, съдържащ строги санкции, за да се гарантира спазването на европейските правила”, посочи Рединг.

Регламентът за защита на данните следва да влезе в сила във всички държави членки най-късно до 2015 г. Миналата седмица в Атина трите институции – Европейската комисия, двама докладчици на Европейския парламент и гръцкото и предстоящото италианско председателство на ЕС – одобриха пътна карта за постигане на споразумение относно реформата в областта на защитата на данните преди края на тази година.

Това е доста добър резултат, като се има предвид, че преговорите по Директивата за защита на данните от 1995 г. продължиха пет години, допълни Рединг. Според нея, правилното решение за възстановяване на доверието в трансатлантическите отношения и в начина, по който компаниите и правителствата обработват данните на гражданите, е Споразумение за защита на данните за Европа. То следва да се основава на осем принципа:

1. Реформата в областта на защитата на данните да бъде отразена в законодателството.

2. В реформата не трябва да се прави разлика между частния и публичния сектор. Гражданите просто няма да възприемат такова разграничение във време, когато в обществения сектор се събират, съпоставят и понякога дори продават лични данни.

3. Законите, с които се определят правила за защита на данните или се засяга неприкосновеността на личния живот, трябва да бъдат предмет на обществена дискусия, тъй като са свързани с гражданските свободи в интернет.

4. Събирането на данни следва да бъде целенасочено и да се ограничава до това, което е пропорционално на поставените цели. Следенето на електронните комуникации без законово основание е неприемливо.

5. Законите трябва да бъдат ясни и да се актуализират постоянно. Не е възможно за създаването на модерни програми за наблюдение една държава да разчита на остарели правила, изготвени в друга технологична ера.

6. Позоваването на националната сигурност трябва да е пестеливо. То следва да бъде изключение, а не правило.

7. Без участие на съдебните органи не може да има реален контрол. Контролът на изпълнителната власт е важен. Парламентарният контрол е необходим. Съдебният контрол е от ключово значение.

8. Послание до „американските ни приятели” – правилата за защита на данните следва да се прилагат независимо от националността на засегнатото лице. Прилагането на различни стандарти по отношение на местни и чуждестранни лица няма смисъл предвид отворения характер на интернет.

<!–

–>

Source Article from http://technews.bg/article-67888.html